Сателитните технологии в последните години разкриват десетки древни селища в арабските пясъци на Близкия изток. Тези открития въодушевяват археолозите с обещанието си да ни разкажат повече за историята и културата на този регион.
Чудя се как бъдещите поколения ще гледат на новите „паметници“, които строим днес в тези пустинни региони – паметници, които също се виждат от космоса. Сред тях е новият бежански лагер Азрак, който наскоро отвори врати в Йордания, за да подслони неспиращия поток от сирийци, търсещи убежище от трагичната гражданска война, която разкъсва тяхната страна.
Лагерът Азрак, изграден от йорданското правителство и Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) посрещна първите си жители още преди официално да отвори врати миналата седмица. Един от тях каза: „Нямам търпение да заспя без да чувам експлозии“. Изграждането на нов бежански лагер – третият и най-голям в Йордания – не е повод за радост. Но той поне ще даде на своите нови обитатели малко покой от ужасите, които ги прогониха от тяхната родина.
Капацитетът на Азрак е 130,000 души. Вече са изградени водоснабдителна система, канализация и инфраструктура за 30,000 бежанци. Две училища, детски площадки и многобройни бани и тоалетни също вече са на място. Един от двата медицински центъра в лагера е финансиран съвместно от Европейския съюз и италианското правителство. Там ще се лекуват хора и ще се раждат нови бебета – бежанци по рождение, деца с неясно бъдеще.
За разлика от известния бежански лагер Заатари, където бях няколко пъти и който из-расна бързо като гъба, Азрак е внимателно планиран и подготвен. Жилищата са групи-рани в общности, всяко със собствено място за готвене и почистване.
Бежанците в Йордания вече са над 588,000 и ООН смята, че броят им расте с 300-600 сирийци всеки ден. Само около 20% от бежанците живеят в лагерите, изградени от властите; останалите 80% са пръснати по градове и села, където битуват под наем или в импровизирани условия.
Много от сирийските бежанци са крайно бедни и изтощени от бягството от място на място в Сирия, преди да успеят да пресекат границата. Много от тях са жертви на про-дължително насилие и са избягали без възможност да планират и да се подготвят. Но-вият лагер ще им даде безопасно убежище засега – дотогава, докато преговорите за Си-рия завършат с мир. Тогава и бежанците ще могат да се приберат у дома и да започнат да възстановяват страната си.
По време на Първата война в Персийския залив, Азрак също беше временен дом за бе-жанци – иракчани и кувейтци. Повечето от тях отдавна са по домовете си. От срещите и разговорите ми със сирийските бежанци знам, че това е и тяхното желание, тяхната мечта – да се приберат вкъщи веднага, когато могат да го сторят безопасно. Дано Азрак да им служи добре, но не за дълго. Дано скоро се сбъдне мечтата им.
